Навън от рая

Странно е усещането да излезеш от зоната си комфорт, да пристъпиш отвъд нея и да се сблъскаш със…. себе си. Поглеждам се отстрани (звучи малко хахаво, ама какво друго да очаквам от себе си) и си казвам: „Е, я да те видя сега какво пък толкова можеш!” и другият ми глас се обажда и с трепереща неувереност казва: „Амииии… Аз, таковата… Могааааа…. Мога ли въобще нещо?!”

Интригуващо. Предизвикателно. Носталгично. Смазващо. Апатично. Въодушевено. Вдъхновяващо. Обнадеждаващо. Еуфорично. Самообвинително. Измъчващо. Плашещо. Ужасяващо.

Нетърпимо. Неустоимо.

Има от всички по много. И ми се иска да избягам стремглаво от целия този водовъртеж от емоции и едновременно с това не искам дори да помръдна оттам. Защото чувствам. Усещам себе си. Блазни ме смразяващата тръпка, разтърсващото преживяване, дори страхът от сгромолясване ме омагьосва с някакъв призрачен чар. Точно като търсачите на силни усещания, които висят на ръба на пропаст и се готвят да скочат с бънджи.

С тази разлика, че аз нямам обезопасителни колани.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s