Паралелни реалности

Мисля си, че проявявам разбиране. Опитвам се да балансирам. Все пак работата ми е да ходя по тънко въже и въпреки че с годините съм се научила да пазя равновесие и да проявявам разбиране към повечето хора и постъпки, понякога и аз губя баланса и цъкам с недоумение.

Хората не са безгрешни – и не им е работа, за това е Господ. Ние сме тук, за да грешим и понякога (ама само понякога) да извлечем поука от грешките си и рядко (ама наистина рядко) да не повтаряме грешката. Дотук добре. Ама мисля си, че има някои морални норми, които трябва да се спазват. Ей така – просто има правила, които са създадени да ни пазят от самите нас. И това, което ме изумява, е двойствената игра с тези норми.

Претендираме с възвишена одухотвореност, че ЗНАЧАТ. И не, не говоря за глупави правила и безсмислени регулации, родени от ограничени твари, облечени с лъскавата премяна на властта. Говоря за ценностите, които се предполага да ни движат като общество. И уж има норми на поведение, които значат много за всички – но само на теория. Бълват в осъразмерени, ISO сертифицирани пакети от книгите, филмите, новините – изобщо има вселенско единство и прокламирано разбиране за етичния кодекс на поведение: световен мир, помагане на бедните и онеправданите, единство,  вечна любов и бла бла, и бла бла.

А всъщност зад корицата, зад заглавието, зад кадъра, всички имат някакво негласно споразумение, че тия норми са за пред децата. Хубаво звучат, симпатични, сладки като захърчета. Баш като за пред хора.

Световният мир (любимата мисловна дестинация на всяка миска) е благозвучно съчетание от думи, но ще го постигнем чрез война. Ще помагаме на бедните, ама когато забогатеем, а тогава съвсем случайно ще забравим за тия несретници, които загрозяват пейзажа и смущават духовното ни благополучие. Единство – е, да де, ама точно сега, точно в този момент не е приложимо, защото всеки от нас знае по-добре от другия какво е по-добре за него, за нас, за обществото. Вечна любов – романтична илюзия, заключена в тиранията на сватбената халка. И бла бла, бла бла. За всичко имаме оправдание. За всичко имаме извинение.

Паралелни реалности. На норми и поведения. На голи истини и помпозно опаковани лъжи.

Реклами
Публикувано на Правдоподобни размисли. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s