Неподредени размисли

Не са леки последните дни. Не е черно-бяла картината. Цветовете, казват, били хубаво нещо, но когато размият образа, когато не си сигурен дали сивото е по-скоро бяло, или по-скоро черно, става изнервящо. Простите отговори изчезват.

Такива са хората – тъкмо си мислиш, че някой ти е ясен – било за добро, или за лошо – и той вземе, че направи нещо в противоречие с утвърдения ти стереотип, който ти позволява лесно да профилираш хората като… вид зеленчук например, като: „Този е морков. Обичам моркови. Този е зеле. Не обичам зеле” и т.н . Но, о чудо, изведнъж осъзнаваш, че хората не са зеленчуци!!! Какво прозрение, каква иновация, какво събитие! И изведнъж разбираш, че Х не е морков, а Y не е зеле. И го гледаш, и му се чудиш, и му се маеш: и сега какво да го правиш – да му се радваш ли или да плачеш? Морков ли е или е зеле? Да му подадеш ли ръка, или да го сриташ? Или ти си просто пълен идиот да поставяш етикети на цяла една вселена, наречена „човек” и да казваш кой добър, кой лош?

А пък да не споменавам и клишето: „Всяко зло за добро.” Имаш ли дързостта да кажеш, че потенциалните възможности за останалите са добро, ако са за сметка на един човек? В общ план уравнението изглежда вярно, но дали е вярно за самия човек? Къде е вярното в това да загубиш ценното за теб, за да могат другите да открият какво всъщност е ценно? Можеш ли да поставиш по-„обемен” обществен интерес за сметка на един човек? В общ план всичко изглежда точно, но точно ли е за човека? А всичко винаги така се случва. Мерки се взимат, след като някой бъде публично онеправдан и поставен в очеизбийно кофти ситуация. Само тогава прави впечатление. И сякаш нещастието на един си струва за общото благо. А какво остава за човека? Да се радва, че другите ще са по-добре, докато той остава с празни ръце?!

И в крайна сметка кой е морков и кой е зеле? И има ли това изобщо отношение към това дали може да използваме съдбата на някой за благото на останалите зеленчуци? Кои, в крайна сметка сме ние, че да определяме кое е добро или лошо? Кое е правилно за един, и кое е правилно за всички? И може ли „всички” да е изцяло на разноските на „един”?

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Неподредени размисли

  1. Juliapulia каза:

    В такива моменти си припомням правилото „живея така, че да не преча на другите и не искам другите да пречат на мен“. Източник баба ми Лили 🙂

    • Искра каза:

      🙂 Звучи лесно, но на практика, когато вземеш страна и позиция, неминуемо пречиш на някого. И носиш отговорност за избора си. А изборите не винаги са ясни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s