Изгубени в нощта

Две сълзи. Неусетно отронени. И една тъга, безмълвна и смирена, потънала в мъгла от безсилие.

Неизречени слова. Премълчани обиди. Сподавен гняв. Несподелени усмивки. Угаснали слънца.

А можеше да е различно.

Утрото беше красиво, нежно и блазнещо. Но отмина преди да отвориш очи, преди да стоплиш премръзнали длани в топлия дъх на изгрева, преди да докоснеш чистотата на росата.

 Дойде здрачът и подмолно обгърна душата в тъма. Гъста и непроницаема. И ти си там. Сам сред пустиня от „можеше” хипотези, които погреба неутешимо в минало свършено време.

Можеше. Но днес е вече късно.

Но утре пак ще бъде ден, и пак ще има слънце. И пак ще е безгрижно, волно и красиво. И пак ще се усмихваш, облян в искрящите лъчи на надеждата и вярата в новото начало. И ако днес се давиш в стихия от отчаяние, до утре ще си научил да плуваш в бурно море. И ще си по-силен и щастлив от вчера.

Но точно сега, точно тази нощ звездите не блестят и луната не грее. И искаш просто да поплачеш. За всичко, което „можеше”, но не се случи, за всичко, което се случи, а „можеше” да не става.

Но утре пак ще бъде ден, и пак ще има слънце. И пак ще се усмихваш.

Но днес… Днес просто боли.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s