Усещане за жена

Присвоих си недискретно това емблематично заглавие от филмa с Ал Пачино („Scent of a Woman”) (обожавам този филм, обожавам го, и Ал Пачино апропо) само за контрапункт на истинското усещане за жена (между другото изобщо не мога да си обясня защо е такова заглавието на филма, при положение че „усещането за жена” играе второстепенна роля в целия сюжет, но да спра с лирическите отклонения).

Та какво е усещането за жена? На теория: дантелени жартиери, официална, винено червена, прилепнала сексапилно рокля,  диамантена огърлица, високи токчета, вечеря в изискан ресторант и тяло, което се извива прелъстително в сластни танци.

А каква е реалността?

Умора. Това е единствената дума, с която може да се опише усещането за жена. Няма по-ключова характеристика, по-надеждно определение, по-бистра сентенция. Може би, евентуално, хипотетично и престъпно-теоретично – преди да имаш деца и да си се присъединила към света на работещите роботи – е потенциално възможно донякъде, в известна минималистична степен  да се домогнеш със зъби и нокти до лелеяното „усещане за жена”, така услужливо внушавано от филмите и романите. Макар не с диаманти и луксозни ресторанти, но поне, ей така – да имаш една идея време за себе си.

Обаче…. Обаче в реалния живот, там, където битуваш и зимуваш, с всички проявления и ограничения на човешките реалности,  това, което имаш е… тотална, безпрекословна и въздесъща липса на време дори да се погледнеш в огледалото.

Понеделник сутрин. Ставаш вечно недоспала, с тежки клепачи, рошава коса и повехнала кожа, дондуркайки  с една ръка 12-килограмово хлапе, което не иска да те пусне на работа, сякаш от това зависи най-малкото животът на цялата планета, а с другата се опитваш да включиш кафе-машината, да изхвърлиш старото кафе, отваряйки нескопосано с крак шкафа с кофата за боклук, бутайки поне една-две чаши междувременно, да заредиш новото, да налееш вода и всичкото това, докато с онази, първата ръка (а къде са ти третата и четвъртата?!), постоянно поклащаш ритмично онова любимото ти, неземно обичано детенце и същевременно обясняваш как „Не, не е вярно, че мама не те обича. Обаче мама трябва да ходи на работа. Всички мами и татковци ходят на работа. Само бабите и дядовците си седят в къщи.”

След това се опитваш да предпазиш тъпанчето си от спукване при поредния крясък „Нееее, мама да не ходи на работааааа! Мама гушиииии”, докато се опитваш да издириш някоя случайно озовала се във време-пространството чиста чаша за кафе, да овладееш захарницата, която бива чевръсто блъскана от онова същото, сладичко и прелестно детенце, което вижда в нея враг номер едно. Продължаваш с увещания: „Мама ще се прибере довечера и пак ще сме си заедно и ще си играем, и ще се гушкаме”, които биват посрещнати като кръвожадна обида от любвеобилното момченце, което крещи през теб: „Нямаааааа, не те обичаааам” и ти се опитваш да не рухнеш, точно тук и сега, точно в този момент от гузна съвест и самобичуващи обвинения каква лоша майка си всъщност.

Така. Дотук са минали цели 5 минути, а имаш чувството, че бремето на 100 планини се е стоварило на раменете ти и никога няма да можеш да довършиш този ден. Просто няма да можеш. Нямаш шанс. Никакъв. Абсолютно никакъв.

А все още дори не си почнала да се обличаш. То какво ли и да облечеш?! Затваряш очи, стискаш мислено палци и си повтаряш самоубедително: „Сигурно има поне една изпрана и изгладена рокля в гардероба. Сигурно. Сигурно. Сигурно. Господи, нека има поне една! Моля те, моля те, моля те! Обещавам, че през уикенда ще изпера и изгладя всичко, но моля те, нека сега има поне една!” (и така всеки ден, защото през уикенда естествено, че не си имала време да изпереш и да изгладиш всичко и естествено, кристално ясно съзнаваш, че следващия няма причина положението да е по-различно)

Вече са минали цели 7 минути. Господи, цели 2 минути още си успяла да издържиш! Отваряш гардероба с трепетна надежда и най-съкровена мечта да намериш нещо, което е годно за употреба. Ако си супер, мега лъки и днес е твоят щастлив ден, е възможно да се добереш до нещо сносно, като за „пред хора” и да го нахлузиш за 10 секунди, преди тътенът на малкото човече да е покосил блока с високо-честотни писъци (няма дори да споменавам сценария, когато не си възкликнала „Еврика” пред отворения гардероб).

Тичаш към обувките си, ловко ги нахлузваш, премятайки крак въз крак, неизпускайки за секунда онова прелестно създание, което се е вкопчило вманиачено в теб, продължаваш сутрешната епопея с тършуване за документите на колата (а всеки път си казваш да си ги приготвиш от вечерта, когато пък, пак всеки път, си казваш „Не, нямам сили сега и за това….”, като че ли бетоновоз трябва да преместиш с голи ръце).

Целуваш обичаното малко човече по челото с най-искреното „Обичам те! Чао, миличък” и затваряш вратата. Първите 10 минути. Това са само първите 10 минути. И не, разбира се, че не си изпила кафето, което така старателно си направи, и не, не си видяла петното, което гордо се гизди на роклята ти, и не, нямаше време да лъснеш обувките си, и не, не си се гримирала (за какво са светофарите по пътя към офиса?!), и не, не си измила зъбите си (но ти това много добре си го знаеше и си носиш четка и паста за зъби в „дамската” си чанта), и не… нямаш сили за нищо.

А денят тъкмо сега започва.

А ти вече нямаш сили за нищо. И въпреки това ще продължиш. И въпреки че нямаш сили за нищо, ще минеш през целия ден с гордо изправена глава и усмивка на лицето (и леке на  деколтето), ще свършиш всичко, което се очаква да свършиш, така, както се очаква да го свършиш и ще имаш само една мечта: да си починеш.

А кое е най-впечатляващото? Че нито за секунда не би заменила живота си за лентяйско безхаберие, никога не би искала денят ти да протече по различен начин и да пропуснеш всички радости (знам, че има такива, просто сега съм твърде изморена, за да ги изброя) и… изстъпления на това да бъдеш жена и майка. Дори и да се влачиш по корем от умора. Дори и да си мислиш, че сънят е лукс за богопомазаните. Дори и да имаш само една мечта: да си починеш. Защото истината е, че имаш само една мечта, защото вече имаш всичко останало.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s