По мъничко тъга

По мъничко тъга за всеки ден. Скътана сред цветни конфети от усмивки и приповдигнато настроение. Сянка, която следва навсякъде бързата, устремена, самоуверена походка. Тих глас, който чуваш, дори и сред глъчка от смях, прегръдки и целувки.

Една мъничка част от теб. Неразделна спътница, която винаги е там, където отиваш, преди да стигнеш. Която винаги те чака зад ъгъла. Понякога нежна и ефирна като полъх, понякога душаща и смазваща като смог.

И сякаш я мразиш, а не искаш да я пуснеш. Сякаш е твое отроче, за което се грижиш, дори и когато къса сърцето ти, дори и когато спъва усилията ти, дори и когато прави напук на всичко, което твоето свръх-експертно, организирано и подредено Аз е задало в стратегическия план за петилетката.

А вече е пролет. И птиците пеят. И дърветата цъфтят. И тревата зеленее. И сякаш няма място за тъга, и сякаш няма място за сълзи. Защото пролетта е обещание за радост. А тя е там. Винаги до теб, винаги с теб, винаги в теб. Една мъничка тъга.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s