На път към себе си

И някъде по пътя осъзнаваш, че може би не осъществяването на мечти и цели те прави щастлив. И че постигането и имането не те правят нито по-добър човек, нито по-спокоен, нито по-щастлив. И че често жертваш повече, отколкото печелиш, когато ги постигаш. И въпреки това си винаги забързан да осъществяваш, уж себе си, а всъщност… гониш химери, които дори не знаеш дали са твое лично търсене или плод на социо-влияния и втълпяване какъв трябва да бъдеш и какво трябва да имаш.

И винаги има нещо още, което трябва да постигнеш. Винаги има един друг Аз, който си мислиш, че трябва да бъдеш, а той винаги ти се изплъзва като ефимерен пясък, отнесен от вятъра. И бясно тичаш към него, с устрем и затаен дъх, а той винаги е все толкова далеч от теб. Винаги. Каквото и да правиш. Накъдето и да тръгнеш. Винаги с усещането, че трябваше да си другаде и да правиш други неща.

Вечно на път за някъде, вечно по средата на нищото.

Реклами
Публикувано на Лирично-драматични отклонения. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s